Габриела Йосифова, председател на Общинския съвет по Наркотични вещества - Габрово


Дипломната работа на г-жа Габриела Йосифова, свързана с проблемите на наркозависимите - Вижте дипломната работа тук



Б.Ранева
Г-жо Йосифова, представете се на читателите на сайта на Национално движение „Деца срещу дрогата”.

Габриела Йосифова
Най-напред искам да благодаря за вниманието от страна на Национално движение „Деца срещу дрогата”, както и лично на Вас – за това, че неуморно и упорито продължавате да работите за предпазване на нашите деца от наркотиците. А сега за мен – казвам се Габриела Йосифова и от 2006 г. съм председател на Общински съвет по наркотични вещества в Габрово. Пряката ми работа е свързана предимно с превантивна дейност сред младите хора, събиране, анализиране и съхранение на информация, свързана с наркоманиите на територията на община Габрово. Но още от самото начало, мен истински ме докоснаха проблемите на наркозависимите и техните семейства. И желанието ми е, доколкото имам сили и възможности, да им бъда в помощ и подкрепа.

Б.Ранева
Вие защитихте наскоро магистърска степен с тема: „Психологически проблеми при работа с родители на зависими лица” и части от която с Ваше разрешение ще публикуваме в нашата Интернет страница. Какво Ви ориентира към тази тематика и какъв опит натрупахте в годините в тази посока?

Габриела Йосифова
Както казах вече, трудностите, с които се сблъскват зависимите и техните близки, са наистина огромни. Постепенно аз си дадох сметка колко малко нашето общество е запознато с тези проблеми и колко нетолерантни сме спрямо хората, зависими от наркотици. Особено силно ме развълнуваха преживяванията, които споделят родителите на тези младежи. Може би защото самата аз съм майка на две деца, които са именно в тази трудна тийнейджърска възраст. И всъщност видях каква огромна нужда от разбиране и подкрепа имат тези родители, колко се срамуват те да признаят пред приятели и близки за проблема в семейството си. А това всъщност може да се случи на всеки, няма застраховани, няма защитени. Дори бих споделила, че едни от най-стойностните жени, които имам честта и удоволствието да познавам, са майки на зависими от наркотици. В моята дипломна работа съм се опитала да събера на едно място и систематизирам информация, свързана с проблемите на близките на наркозависимите, както и да предложа един модел за групова работа с тях, който да им помогне както на тях самите, така и на децата им в процеса на възстановяване от тази коварна болест. Дълбокото ми убеждение е, че близките на зависимите често имат повече нужда от психологическа подкрепа и целенасочена работа с тях, отколкото самите употребяващи. Зависимостта е семейна болест и изисква активно включване в лечението на всеки един член на семейството.

Б.Ранева
Вие самата сблъскахте ли се с в тийнейджърска си възраст с наркотици, алкохол, цигари, хазарт?

Габриела Йосифова
Моята тийнейджърска възраст беше в края на 80-те години. Тогава аз и моите връстници само бяхме чували за наркотици, но идея си нямахме какво представляват… а не ни е и интересувало. За хазарт пък въобще не си спомням да сме чували и говорели. Най-популярното забранено забавление беше пушенето на цигари. Аз лично като ученичка не съм пушила, но всичките ми съученички го правеха. И аз винаги бях с тях и много се забавлявахме, търсейки подходящи скришни места за това „нарушение”.

Б.Ранева
Трябва ли според Вас едно дете да има цел, мечта, да има човек, на когото да подражава, да му се възхищава, за да не се подвежда по гореспоменатите пороци? В детството си имала ли сте такава личност, на която да се възхищавате?

Габриела Йосифова
Мечти и цели трябва да има всяко дете. Наскоро във Фейсбук попаднах на една страхотна мисъл: “Има два подаръка, които трябва да дадем на децата си: единият е корени, а другият – криле.” Това е нашата роля като родители – да подкрепяме, да насърчаваме, да поощряваме децата си, да им позволим да имат мечти, да вярваме в тях и да ги обичаме. Във времето, в което живеем обаче, все по-често традиционното семейство липсва и логично много трудно се формират ценностите на децата. Това е един много сериозен проблем, с много дълбоки корени и вероятно много дълго време още ние ще бъдем длъжници на децата си. Те нямат вина. Те са такива, каквито ние сме ги възпитали.
А за времето, в което аз съм била дете – не мисля, че може и трябва да правим сравнения. Времената са толкова различни. Хубавото беше, че ние никога нямахме време, в което да се чудим какво да правим. Ходехме на кръжоци, на уроци, спортувахме, организирахме си тържества, конкурси, викторини. Лятото бяхме на бригади, лагери, по селата. Всъщност, мисля, че днешните младежи са ощетени именно от липсата на организирани дейности – лагери, хижи, екскурзии, бригади. Това са места, в които ние се учехме на отговорности, на труд, учехме се да работим в екип, да общуваме, да се подкрепяме, да си помагаме. И разбира се – забавлявахме се, създавахме социални контакти и приятелства. Това днес липсва на младите хора.

Б.Ранева
Как според Вас може да се изтегли равновесието на нездравите детски интереси към наркотици, алкохол, цигари към други здравословни дейност (спорт, наука, изкуство)?

Габриела Йосифова
Като от най-ранна възраст насърчаваме децата да развиват талантите си. Като поощряваме техните интереси и създадем условия за развитието им. И когато имаме финансовата възможност за това. Защото, за съжаление, всичко това е свързано със средства, които малко семейства могат да си позволят.

Б.Ранева
Ако разберете, че близко дете е наркоман, какво бихте направили?

Габриела Йосифова
Аз лично не бих се поколебала и за миг какво да направя – ще споделя с родителите му моите притеснения, ще им предложа помощта си за намиране на най-подходящото лечение на детето. Не мисля обаче, че така биха реагирали всички. Когато не се отнася за собственото им дете, повечето хора като че ли гледат да не се намесват, да не си създават излишни проблеми и едва ли си дават сметка, че мълчейки, стават неволни съучастници в самоубийството на един млад човек.

Б.Ранева
От Вашия опит като майка и председател на ОбСНВ Габрово как си обяснявате – защо децата посягат към дрогата?

Габриела Йосифова
Говорила съм с много употребяващи младежи. И мисля, че основните причини са няколко. На първо място – любопитството. В тази възраст младите хора са склонни да рискуват, да експериментират, търсят предизвикателства и е нормално да искат да опитат от това, което е забранено. На второ място – наркотиците са лесно достъпни. Не е проблем да се намерят и доставят всякакъв вид наркотици. И на трето място – информацията, която младежите имат за наркотиците е толкова разнопосочна, толкова противоречива, такива митове битуват сред тях, че те трудно биха се ориентирали кое е вярно и кое - не. Последното нещо например, което чух от един употребяващ младеж, беше, че марихуаната всъщност прочиствала организма от никотиновите цигари. Затова било полезно да се пуши трева.
Има и една друга причина. Оказва се, че често употребата на наркотици е най-евтиното забавление, което може да си позволи една компания младежи. С една –две цигари марихуана и една двулитрова бира може да се прекара забавно цяла една вечер на някоя пейка през лятото. Т.е. причините са различни. Но при всички случаи, ако едно дете започне да злоупотребява с наркотици, ако те се превърнат в основна негова цел и начин на забавление, значи това дете има някакъв друг проблем. Злоупотребата с дрога е симптом, тя е следствие от друг сериозен проблем. Това може да е личностен проблем, проблем в семейството, в училище, проблем в общуването и т.н.

Б.Ранева
: Какво бихте посъветвали майките на деца наркомани? Има ли нещо като опит на майка и професионалист в тази област, което бихте им доверила и то би им помогнало в отношенията им с децата?

Габриела Йосифова
На майките на зависими бих казала, че няма за какво да се упрекват и от какво да се срамуват. Наркоманията е болест, от която никой не е застрахован. Това може да се случи на всяко семейство. Не се обвинявайте, не търсете виновни, а помогнете на детето си да се справи с проблема. Наркоманията се лекува. Изисква много време и търпение, но се лекува. Моят съвет към родителите на зависими е да потърсят психологическа помощ и за себе си. Много е важно в процеса на лечение да се включи цялото семейство. Да не се отчайват, ако се случи рецидив, защото това е част от пътя на възстановяването. Да поощряват и най-малката положителна промяна, която забележат у детето си и да не губят вяра. Ако първият път лечението е било неуспешно, да опитат втори път, трети път. Изход винаги има.

Б.Ранева
Какви и към кого бихте отправила упреците за това, че толкова много деца се продрусват и с времето те се увеличават и все по-ранна става възрастта на първия опит?

Габриела Йосифова
За да се случва това с децата ни, виновни сме всички. Сбъркани са ни приоритетите, объркали сме ценностите си, забравили сме традициите си, загубили сме вярата в самите нас. Мисля обаче, че вече осъзнаваме това и има надежда тези негативни тенденции да се променят.

Б.Ранева
Вашите наблюдения – какви са последиците от продрусването на едно дете за него, за семейството, за приятелите му и как може да се противостои на това?

Габриела Йосифова
Последиците са драматични за цялото семейство. Комуникацията е затруднена, започват взаимни обвинения между самите родители, между родителите и детето. Следват забрани, ултиматуми и наказания, които още повече влошават положението и в никакъв случай не помагат на младия човек. И вместо да потърсят помощ, повечето семейства решават, че могат сами да се справят с проблема, изолират се от близки и приятели, насочват цялата си енергия за контролиране на детето. Резултатът рядко е положителен. За да избегнат всичко това и да не пропиляват ценно време за преодоляване на проблема, родителите трябва веднага да се обърнат към специалист, който да им предложи най-подходящата терапия за детето.

Б.Ранева
Какво бихте казали за енергичните опити в последните години да се легализира и инкриминира пушенето на марихуана?

Габриела Йосифова
Какво мога да кажа? Безумие! Но за съжаление дори и само фактът, че има такъв дебат в обществото, кара младежите да си мислят, че явно марихуаната не е толкова вредна, щом този въпрос се подлага на дискусия.

Б.Ранева
Имате ли и какви упреци и препоръки към обществото, към властите, към институциите и носят ли те някаква вина за наркоманиите сред децата? Какво бихте направили, ако имахте властови механизми и можехте да промените нещо в обществото, в законите и в приложението им, в лечението и превенцията на наркоманиите?

Габриела Йосифова
И институциите, и обществото са длъжници на наркозависимите. Въпреки, че зависимостта е официално призната за заболяване, лечението й не се покрива от здравната каса, липсват и подходящи места за лечение. В момента държавата осигурява единствено десетдневен детокс в клиника. Дори за неспециалисти е ясно, че сам по себе си детоксът е нищо, хабене на средства и имитиране на дейност, ако не е последван от дългосрочна терапия. Държавата трябва да се ангажира с изграждането на места за пребиваване и дългосрочно лечение. Необходимо е изграждане на центрове за рехабилитация и ресоциализация на зависими, дневни центрове, терапевтични общности, защитени жилища. В сферата на превенцията – необходимо е да се отделят повече финансови средства за превантивна работа. Убедена съм, че трябва да се възродят детските и младежки домове, школите по изкуства – места, където децата и младежите да прекарват и осмислят свободното си време.

Б.Ранева
Какво е Вашето отношение към частните клиники и организации, занимаващи се с платено лечение и превенция на наркоманиите? Вашето отношение към метадоновото лечение като държавна и частна дейност? Вашето отношение към алтернативата лечение вместо затвор за престъпления, извършение поради зависимост към наркотици, което е и европейска практика?

Габриела Йосифова
За съжаление, през последните години се видя, че има лекари, които се възползват от безизходицата на зависимите и родителите им и обещават чудеса и бързо излекуване, срещу съответното заплащане, естествено. Благодарение усилията на родителското сдружение „Майки срещу дрогата”, някои от тези медици бяха разобличени и преустановиха дейността си. А по отношение на възможността осъдени зависими да избират между лечение и затвор, мисля, че е абсолютно необходимо да има и да се прилага такава алтернатива. И в момента съществува възможност за настаняване на зависим на принудително лечение, но процедурата е толкова тромава и усложнена, че практически не работи. Често обстоятелствата налагат спешни мерки, от които зависи здравето и дори животът на наркозависимият или на членове на неговото семейство.

Б.Ранева
Най-уважаваните човешки качества и най-отблъскващите за Вас?

Габриела Йосифова
Най-уважаваните качества за мен са толерантността, искреността, отговорността. Много уважавам хора с чувство за хумор и със способността за самоирония. Не харесвам такива, които се вземат твърде на сериозно. Отблъсква ме лицемерието, властолюбието, меркантилността.

Б.Ранева
Мислите ли, че неправителствените организации с дейност превенции и лечения на наркоманиите имат място в обществото? Вашите впечатления от сродни такива?

Габриела Йосифова
Мисля, че неправителствените организации могат и трябва да имат важна роля в борбата с наркоманиите. Доказателство за ефективността им са Сдружение „Майки срещу дрогата”, от които аз самата съм се учила на много неща и към които винаги се обръщам, когато имам нужда от съдействие за лечение на зависим младеж. Вашето Национално движение „Деца срещу дрогата” също показа колко красиви и стойностни неща могат да правят децата, когато има кой да подкрепи и оцени талантите им. От все сърце Ви пожелавам да продължавате да работите в тази посока.

Б.Ранева
Какво послание бихте отправили към децата и майките им? Какво послание бихте отправили към обществото и институциите, имащи отношение и дейности по този проблем?

Габриела Йосифова
На децата бих казала да не бързат да порастват, да изживяват пълноценно детството си, да бъдат търсещи, любопитни, и да вярват, че имат бъдеще в България. На майките – да подкрепят децата си, да им помогнат да открият и развиват талантите си. Да наблюдават децата си и при най-малкото съмнение, че нещо нередно става с тях, да се консултират със специалист. Много често първите симптоми на проблем с наркотиците се смятат от родителите за прояви на пубертета и се губи ценно време, през което проблема се задълбочава.

Б.Ранева
Какви бихте искали да видите децата на България в третото хилядолетие?

Габриела Йосифова
Искам да ги видя мечтаещи за бъдеще в България, пълни с идеи за България, реализирани в България, създаващи семейства в България.




Обратно

Общество - Алтернатива на дрогата

Интервю с Габриела Йосифова, председател на Общинския съвет по Наркотични вещества - Габрово

Прочетете интервюто!


Официални връзки и партньори
Приятели на движението